Средата на Юли е и жегата в Лисабон е все по-нетърпима. Желанието за свеж, прохладен въздух и лека смяна на сценария ме отведоха до спиращите дъха пейзажи на долината на река Дору. Все пак, не винаги е необходимо да се качим на самолет, за да открием приказни места - понякога те са по-близо, отколкото предполагаме.
Тръгнагхме от Лисабон в ранния следобед и спряхме за кратка почивка в малко градче (около 55 000 жители), наречено Помбал, известно с богатия си културен живот, страхотен аматьорски театър и средновековен фестивал в последната неделя на Юли. За съжаление нямахме много време да разгледаме всичко, което градчето може да предложи на посетителите си, но кратката ни разходка в централната му част бе достатъчна да задоволи любопитството ми. Катедралата на площад Маркéш де Помбал е малка и почти невзрачна отвън, но изключително красива отвътре. Това, което всъщност ме впечатли бяха типичните португалски керамични плочки - живея в Португалия и до изестна степен съм свикнала да ги виждам навсякъде, но не и около църковен олтар. А този тук бе безупречно изрисуван.
Настанихме се в хотела по поречието на Дору след залез, така че когато пристигнахме не придобихме ясна представа за пейзажа наоколо. Стаята ни разполагаше с гледка към реката и до известна степен бях наясно с красотата на долината, но нищо не може да се сравни с въодушевлението ми в 6 ч сутринта да видя изгрева. Не обичам да ставам рано, но в този случай си заслужаваше. Леката и мека слънчева светлина и маранята над реката ме накраха да се чувствам все едно все още сънувам, стоейки на терасата по пижама.
Няколко часа след като се наслаждавах на спокойствието по изгрев, плюс късна закуска и шампанско за добро утро, беше време за най-приятната част от деня. Дългото пътуване изисква подобаваща почивка, а басейн с невероятна гледка, като тази е допълнителен бонус 😍
Веднага щом запазихме хотела и видяхме, че към него има тенис корт, си обещахме че поне веднъж ще се отдадем на макар и лека физ-зарядка. До преди две години ходех на уроци по тенис и откакто стрях, ракетата ми стои прилично прибрана в гардероба. Горкият ми, прекрасен Уилсън. Та, ето ни нас там, насред уж заслужена почивка, играем тенис на корт, разположен на покрива на хотела, с невероятен изглед към долината. Добре де, глаголът “играем” може би е леко преувеличен за нашите (особено моите) опити да си разменяме топката, но това е тема на друг разговор 😂 Проблемът ми в тениса винаги е бил контролът на топката - както на скоростта, така и на посоката. Имайки това предвид, не е никак учудващо, че играхме докато ни свършиха топките (буквално), тъй като ги изпратих всичките в тревата наоколо отвъд мрежата за сигурност. Предполагам, че това означава, че спечелих…
Любимият ми момент, докато играхме тенис беше, когато стар, жълт влак мина по близкия акведукт. Със сигурност беше идеалното извинение за кратка пауза, докато го наблюдавахме как преминава над арките.
За следващия ден бяхме планирали дегустация на вино. Кинта до Валадо се намира на около час на Изток от хотела ни (до градчето Пезо да Рéгуа), но ни беше препоръчвана многократно, така че решихме да я посетим. Освен това дегустацията им включва не само известния портвайн, произвеждан по поречието на Дору, а и традиционни бели и червени вина. Със сигурност не ни разочарова.
След обяд продължихме с първоначалния ни план да отидем до градчето Пиняу. Шосето N222 в участъка си между Пезо да Рéгуа и Пиняу е обявено на най-красивото в света през 2015 г. По мое мнение обаче, учстъкът между Пиняу и Посо (на другия бряг на реката) е по-впечатляващ, благодарение на панорамните гледки от високо на хълма. Уникално красиво!
Целият ни уикенд бе изпълнен с незабравими моменти и спиращи дъха гледки. И определено постигнахме поставените цели, а именно:
- да се насладим на невероятния басейн със страхотни гледки към долината
- да пробваме местни вина
- да покараме спокойно и на воля из сърцето на долината и терасите й
На следващия ден бе време да се отправим обратно към Лисабон, но имахме предвид да посетим още едно местенце.
Откакто за пръв път, преди няколко години, видях снимки на цветните чадъри в Áгеда, много исках да посетя градчето и да усетя закачливата му атмосфера. Тъй като първият ми опит бе неуспешен (през Февруари чадърите ги нямаше), този път фестивалът AgitÁgueda Art (провежда се от 2006 г.; тази година е от 1 до 23 Юли) течеше с пълна сила. Повече от 5000 чадъра красят целият град и създават неповторима и цветна обстановка.
Колко малко струват понякога сбъднатите мечти - достатъчни са просто слънце, чаша вино, няколко цветни чадъра и един резервоар гориво. И най-важното разбира се - добра компания ❤️
#Portugal #Douroriver #Dourovalley #Portwine #winetasting #worldsbestroad #infinitypool #DouroRoyalValley #Pombal #QuintadoVallado #N222 #AgitÁguedaArtfestival #Águeda #Португалия #слънчеваПортугалия #Лисабон #рекатаДору #Порто #долинатанарекаДору #шампансконазакуска #басейнсгледка #КинтадоВаладо #портвайн #дегустациянавино #Пиняу #ПезодаРéгуа #Посо #португалскиселца #Агеда #цветничадъри
Comments