Мина

Dec 19, 20189 min read

Лондон винаги е добра идея

Заради продължителното ми пътуване до Австралия (за което в най-скоро време ще започна да пиша, обещавам), и тъй като планираме голямо "женско" пътуване през Април, някакси не ни остана време за годишното момичешко приключние през 2018-та. Така че, когато моя приятелка (обичайната заподозряна) ме покани да я придружа на уикенд разходка до Лондон, на гости на две приятелки, които живеят там, ми беше трудно да откажа. Още повече, че желанието ми да посетя Лондон отново не е спирало да ме гложди, откатко стъпих там за пръв път преди няколко години - тогава заминах почти без да го мисля или планирам, но имах само ден в който да се насладя на града. Кой лети два часа и половина (от Лисабон) до Лондон, за да прекара само ден там? Повярвайте ми, заслужаваше си. В по-голямата част от времето си обикалях Камден (със сигурност, не особено очевиден избор на място за разглеждане, като за първо посещение) и завърших деня си край Пикадили Съркъс (и прекарах повече от час в магазин на M'n'M).

Та, този път щях да разполагам с доста повече време, за да разгледам града подобаващо. Цели два дни! Пристигайки късно вечерта и летейки наобратно призори, определено не беше каквото си бях представяла , че второто ми посещение в Лондон би било. Но положението бе такова и имахме намерение да използваме максимално краткото време, с което разполагахме.

Всеки, който е наясно със зимата в Лондон ще се съгласи, че градът не винаги е особено приветлив, що се отнася до климатични условия. О, да. Валя ни дъжд и двата дни. И всеки, който ме познава, знае че не мога да се сработвам с чадъри. Нямам никакво съмнение, че са супер практични, някои дори и изглеждат добре, но когато стане дума самата аз да използвам чадър... Нещо не можем да се разберем. И си предпочитам качулката. Но ако сте решили да посетите Лондон през зимата, силно ви съветвам да се снабдите с чадър. И гумени ботуши. Или поне удобни такива, тъй като макар и "неприветлив" градът е много красив (особено покрай Коледните празници) и се пригответе да вървите много. Дори и в дъжда.

Тъй като с моята приятелка отседнахме в различни квартали на града, разбрахме се да се срещнем на метро станцията Пикадили Съркъс, откъдето отидохме до Сохо на брънч. Има ли по-английски начин да започнем този Лондонски уикенд? Не мисля. А и както писах по-горе, трябваше да се скрием от дъжда за известно време. Та "Bill's" ни се стори идеалното място в случая. След едни вкусни яйчица и ароматно кафе в учютна обстановка, се изправихме срещу дъжда и тръгнахме в посока към часовниковата кула Биг Бен. За съжалание, самата кула бе в ремонт, та бе изцяло скрита зад скелета и предпазни платна, но пътьом минахме покрай Кавалерийския Музей, както и покрай Уестминстърското абатство. А когато стигнахме до Уестминстърския мост, слънцето реши да се покаже, макар и срамежливо. За това решихме да не губим време в чакане на опашка и возене на London Eye, а да използваме прозореца от приятно време и да се разходим наоткрито.

Така че взехме си по чаша греян джин (много е вкусен, силно ви препоръчвам да го опитате) и се разходихме по Южния бряг на Темза, наслаждавайки се на нежната целувка на Лондонското зимно слънце и разбира се, на прекрасните гледки на града, облян в меката и топла светлина. Вървяхме по Кралската алея (Queen's walk), минахме покрай оригиналния театър на Шекспир (който между другото все още функционира през лятото), щракнахме няколко снимки на най-красивата жълта врата, която някога съм виждала и минахме от другата страна на реката по моста Southwark.

Продължихме разходката си на Изток, но алеята край брега на реката между Лондон Бридж и Тауър Бридж беше затворена. Когато стигнахме до втория, слънцето вече бе ниско (залезът бе около 16ч), но пък светлината бе изключително красива. Ако искате да се насладите на гледка към Тауър Бридж от уютно иглу в бохо стил, докато обядвате с приятели или пийвате коктейл, силно ви препоръчвам Coppa Club за целта. Има само една уловка обаче - трябва предварително да си запазите иглу, особено ако е за през уикенда. Тъй като ние нямахме запазено място, решихме да отпочинем на по чаша вино в The Dickens Inn край марината на Санта Катарина, но беше претъпкано. Та вместо това, отидохме направо на следобеден чай в близкото Кафе Руж (Café Rouge ). Чаят и всички соленки и сладкиши, които вървяха в комплект с него бяха много вкусни, а и се оказа, че без да искам съм в тон с тоалетната (очевидно имат добър вкус за цветови комбинации 😉), но обслужването бе изключиииииииително бавно.

Съвет: бъдете особено внимателни с чантите си (и раници) в района около Тауър Бридж. Една от приятелките ми за малко не бе обрана там, тъй като един мургав младеж се опита да отвори раничката й. За щастие тя бързо се усети и се разминахме без инциденти и загубени вещи.

Когато приключихме със следобедния чай, Лондон вече бе нощен, а Темза отразяваше безбройните светлини на сградите наоколо. Прекосихме Тауър Бридж и се отправихме обратно на Запад по Кралската алея. Край реката имаше Коледен пазар и целият район блестеше в празничен дух. И въпреки студа, навсякъде бе пълно в хора на открито, които се забавляват и разговарят с приятели, наслждавайки се на тази петъчна вечер без дъжд. Галерията Хайс също бе красиво декорирана с огромно коледно дърво, което заслужава снимка или две (или пък дузина). Пресякохме жп гарата на Лондон Бридж и след няколко метра се озовахме пред най-високата сграда в Лондон (а и в ЕС) - The Shard. Една от приятелките ни, които живее в Лондон вече няколко години и ни беше личен гид по време на това кратко посещение, ни беше закупила билети за "Champagne experience" в бара на 68-мия етаж, а за наша изненада (приятна, разбира се), освен по чаша Moet & Chandon, разполагахме и с безплатен достъп до всички други предлагани напитки за определен период от време. Когато се качихме, около 19:30ч, беше препълнено, а мястото не е толкова голямо. Все пак успяхме да си намерим свободна маса, която използвахме предимно за да си оставим якетата. В крайна сматка кой иска да седи на маса, когато е заобиколен със спиращите дъха гледки на нощен Лондон? Колкото по-късно ставаше, толкова по-малко хора се качваха и все повече си отиваха. А ние прекарахме по-голямата част от времето си седнали на пода, наслаждавайки се на невероятните гледки, с коктейл/чаша вино в ръка и по-важното - в разговори, за да наваксаме изпуснатото време, в което не се бяхме виждали. Защото пътуванията по женски не само за разглеждане на нови места и откриване нови хоризонти. Те са преди всичко възможност да прекарваме време заедно и да празнуваме приятелството си.

Както винаги се случва, бяхме едни от последните да си тръгнат, преди барът да затвори. Вече бе късно (за англичаните), а ние все още не бяхме вечеряли. За това се отправихме към Китайския квартал. Заведението, на което се спряхме ни предложи вкусна храна в автентична атмосфера и внимателно подбрана селекция от (макар и не много, но качествени) вина. Коктейлите също изглеждаха примамливо, но единодушно решихме да продължим на бяло вино. Когато си тръгнахме, вече минаваше 1ч след полунощ и въпреки, че ни се искаше да вкусим от нощния живот на петъчен Лондон, желанието ни да използваме пълноценно следващия ни (и последен) ден в града надделя.

Втората ни сутрин в Лондон бе приятна и слънчева. Разбрахме се да се срещнем направо в Нотинг Хил за брънч, и върейки от метро станцията до мястото на уговорената ни среща, имах възможност да се насладя на колоритните улички в известния квартал. Което за любител на архитектурата (а както може би вече сте се убедили, и на разни врати и прозорци) е почти като разходка в рая. В началото на разходката си срещнах огромни тълпи туристи, което ме накара да се замисля дали жителите на квартала не страдат в известна степен от популярността му. Със сигурност за местния бизнес всеки посетител е добре дошъл, но дали е така и за хорицата, които просто биха искали да се насладят на спокоен уикенд вкъщи? Беше събота сутрин и ми се струваше, че тълпите са навсякъде. Все пак, успях да намеря няколко малки, закътани улички, които бяха напълно пусти, което в исвестна степен ме зарадва.

Докато се назакускообядваме слънцето обаче за съжаление се скри. Въпреки това, все още имахме на разположение няколко часа, докато и дъждът се присъедини към картинката, та успяхме да се разходим насред хилядите сгради и врати, оцветени във всички цветове на дъгата и да нащракаме стотици снимки (да, прибрах се с 500+ снимки само от два дни, прекарани в Лондон). Дори около оживения уличен пазар Портобело имаше някои улички, които бяха истински съкровища. Като например, "Denbigh Terrace", която обаче приличаше повече на джунгла - момичета с куфари (за смяна на аутфитите, предполагам) се снимаха пред всяка врата. А край някои от сградите дори имаше и своеобразни "опашки" на чакащи за снимка... Всичко за перфектната снимка? Хм, не съм съвсем сигурна. Не ме разбирайте погрешно - нямам намерение да съдя когото и да било, но смятам, че все пак трябва съществуват някакви разумни граници (все пак става въпрос за жилищен квартал и малко уважение към обитателите му не би навредил на никого) и повече истинско "изживяване на момента". Не всичко трябва да е за броя лайкове според мен. Или пък съм просто старомодна и нищо не разбирам от социални мрежи... Както и да е, пазарът Портобело е страхотно местенце за търсещите малки съкровища. Имаше улични музиканти, имаше антики, ресторанти, кафенета, аксосоари, сувенири, дори истински коледни дръвчета. А Нотинг Хил със сигурност е един от най-чаровните квартали, които някога съм посещавала.

Следващата ни спирка щеше да бъде Бъкингамския дворец, но за да стигнем до там решихме да прекосим целия Хайд парк. Искахме да сме сигурни, че ще видим катеричките. А и да се разходим из парка. Все пак какво по-добро място да наблюдаваме живота на местните, в един съботен следобед, от най-големия градски парк? И пъпреки, че бе мрачно и дъждовно, паркът бе доста оживен с хора, отдадени на джогинг, разхождайки кучетата си и семейства, играещи с хлапетата насред нападалите есенни листа. Минахме покрай мемориалната детска площадка, носеща името на Прицеса Даяна, както и покрая величествения Albert Memorial, намиращ се срещу Royal Albert Hall. След това видяхме и фонтанът, отново построен в памет на Лейди Даяна, но за съжаление не фунцкионираше, а когато най-накрая стигнахме до Бъкингамския дворец, нощта вече бе паднала над града. Първоначалната ни идея бе да вечеряме (и да се позабавляваме) в увеселителния, тематичен парк Winter Wonderland в Хайд Парк, но в последствие се отказахме, заради силния дъжд, който започна да вали докато бяхме пред осветеният дворец. А дори и да спреше да вали, съдейки по тълпите хора, които се оптравиха натам, когато излизахме от Хайд Парк, шеще да е непоносимо претъпкано. Вместо това, се отбихме в един пъб наблизо за ранна (за нас) типична, английска вечеря - панирана риба с пържени картофи за едни и традиционен, местен пай с пиле за мен. Неочаквано (бях леко скептична в началото) си облизах пръстите. Или просто вече бях поогладняла от вървенето... Пътьом, вървейки към въпросния пъб обаче, ни се наложи да се срием за малко от силния дъжд, а какво до-добро място за това от Кралската Галерия. Вече бе късно, та влязохме само в суверния й магазин, но дори и той радва окото със сувенирите, които предлага, а и със самата си Коледна декорация. Тази година коледната елха на входа на галерията бе украсена с декоративни елементи във формата на кралска корона.

След вечеря взехме метрото до Оксфорд Съркъс. Не би било истинско посещение на предколеден Лондон ако не видехме уличната коледна украса. Извървяхме цялата Оксфорд стрийт, за да разгледаме витрините на двата основни търговски центъра - John Lewis и Selfridge's. И в двата случая декорацията бе екстравагантна, ярка, цветна и привличаща окото. John Lewis се фокусираше на различните дейности, които неминуемо съпътстват Коледните празници - ледени пързалки, музика, танци, празнуване, докато Selfridge's предлагаше своя различна интерпретация на Дядо Коледа в 21-и век. И очевидно през 2018-а той е рок звезда, вдъхновен от Елвис Пресли и Фреди Меркюри.

Върнахме се обратно по Оксфорд стрийт и свихме надясно по Реджент стрийт, където ангелите осветяваха пътя ни. Бях виждала снимки на тази коледна украса, тъй като Лондон я използва вече няколко поредни години, но възможността да й се насладя с моите собствени очи, със сигурност бе момент, който ще помня дълго време. Обожавам Коледа, какво да направя? Завихме наляво по Грейт Марлбороу стрийт (Great Marlborough street), където фасадата на Либерти - най-старият търговски център в Лондон, ни остави изумени - точно така не си я представях. А в края й започва Карнаби стрийт, където креативността царува не само насред магазините, баровете и ресторантите, но и сред самата Коледна украса. Седнахме за малко - на по ирландско кафе с Бейлис и малинов сайдер в един бар, за да наблюдаваме динамиката наоколо. Топлехме се на печката, монтирана близо до нас (без да сваляме якетата), а в същото време покрай нас минаваха момичета с къси поли и отворени сандали. Наясно съм, че за англичаните модата е нещо, към което се отнасят доста сериозно, но по мое скормно мнение, това бе too much. Все пак до преди час валя като из ведро. Освен това, есенно/зимното облекло, комбинирано с бота или ботуш също може да изглежда добре и да бъде стилно. Just saying... 😉

След като си изпихме питиетата (и се нагледахме на боси крака в студа, от които аз настръхвах само като ги гледах) минахме покрай Kingly Court, което изглежда като приятно местенце за вечеря. Напомни ми Time Out Market в Лисабон, където някои от най-добрите ресторанти в града си дават среща под един покрив, а всички маси са споделени. Разходката ни из Коледното настроение на Лондон завърши отново на Пикадили Съркъс, където се разделихме и всяка си хвана необходимия транспорт, за да се прибере. Бяхме супер изморени (тази същата събота се оказа, че сме извървяли 20км), но заобикалящата ме Коледна атмосфера сякаш ме зареждаше с енергия за още поне няколко часа. Все пак обаче, за да стигна до Хийтроу навреме за полета си на следващата сутрин, трябваше да стана в 3:40ч. Така че предпочетох да приключа с разходката си именно тук, на Пикадили Съркъс, заобиколена от ангели.

И с надеждата, че няма да чакам други шест години, за да се върна в Лондон.