Отне ни около час да се доберем до летището, след кратката, но изключително приятна разходка в центъра на Пном Пен. Всъщност, разстоянието от столицата до Сихануквил не е толкова голямо, но докато планирах пътуването прочетох, че “магистралата” помежду им е най-опасната в цялата страна. И тъй като става въпрос за Азия, където трафикът по принцип е доста… да го наречем шантав, избрахме по-сигурната опция за придвижване - по въздух.
Когато купувах самолетните билети не ми стана съвсем ясно защо полетът е с продължителност 2,5 часа, при положение че на автобуса му отнема около 4-5 часа… Оказа се, че полетът не е директен и минава през Сием Рийп (в Северната част на Камбоджа).
Пристигнахме на летището в Сихануквил и тъй като се намира извън града, решихме да се включим в споделен трансфер с мини-бус до хотела (10$ на човек, няма нужда от предварителна резервация). Не беше толкова бърз, колкото ми се искаше, но поне беше безопасен. Чекирахме се набързо в хотела, грабнах банския и лесно намерихме най-прекия път до плажа. Очаквах да намеря нещо подобно на пустинен, райски плаж. Не знам защо, но винаги имам такива нереалистични очаквания от плажовете в Азия… Това което всъщност ме очакваше беше съвсем различно - множеството барове и ресторанти бяха буквално залепени един за друг. В настоящия момент обаче, всички те бяха добре дошли, тъй като вече беше късен следобед, а все още не бяхме обядвали. Избрахме ресторант, в който се бяха настанили туристи и се наслаждаваха на студени питиета - решихме, че е “безопасен”. Все още бяхме в началото на пътуването си и се опитвахме да сме внимателни по отношение на храната и напитките (както и с леда в тях). Не останахме разочаровани. Храната беше уникално вкусна! Както и мохитото, което си поръчах. Почувствах се толкова добре на плажа, че съвсем изключих за притесненията ми по отношение на леда. Наслаждавах се на момента. Въпреки че плажът не беше това, което очаквах, имаше боклуци навсякъде и водата не изглеждаше чиста (но беше - пясъкът в Сихануквил е изключително ситен), най-накрая усетих, че съм на почивка. Нямаше изпуснати полети, за които да се притеснявам, нито пък да трябва да си проправяме път с малък и бръмчащ тук-тук в натоварения трафик, за да хванем следващия полет. В този момент съществуваше само плажът, приятният, лек шум на морето под ярко греещото слънце и аз - на сянка и с мохито в ръка. Беше почти идеално.
След вкусния обяд се отдадохме на разходка по плажа. Слънцето вече падаше ниско и се ориентирахме да потърсим бар със сънсет парти. Не намерихме, но пък имахме възможност да наблюдаваме как протича един неделен следобед в Сихануквил. Настанихме се на удобните, ратанови кресла на друг бар, заобиколени от местни. Всички те изглеждаха щастливи и безгрижни в (предполагам) почивния си ден. Големи групи от тийнейджъри се смееха и забавляваха с фойерверки край брега. По-възрасните жени се наслаждаваха на маникюрни процедури, мъжете на масажи. Там, директно на плажа. Всеки сякаш искаше да сграбчи колкото се може повече от това, което животът му предлагаше. И въпреки, че Камбоджа е изключително бедна страна, както и предполагам хората, които срещнах на плажа, те се наслаждаваха на живота по възможно най-добрия начин, който можеха да си позволят.
Тази способност да оценяваш, да обичаш и да живееш живота с лекота според мен е истински пример за подражание.
Съвет: хапнете поне веднъж в ресторант "Sandan". Предлага вкусна Кмер кухня, но също така е и част от "Tree Alliance" - световен съюз от обучаващи ресторанти, даващи работа на младежи в нужда, като по този начин ги подпомагат с обучение, социални нужди, възможности за доходи и кариерно развитие .
Comments