Тайланд ми бе мечта от години. Особено Пукет. Предполагам всяка от нас, поне веднъж в живота си, поне за миг си е се представяла на приказните, бели плажове от “Плажът”.
Но преди да се отдадем на релакс и почивка, решихме да се гмурнем в неспиращия живот на Банкок. След дълъг, нощен полет от Дубай, леко разочарование при пристигането в хотела, благодарение на доста шумни съседи от съседния строеж и бързо презареждане на батериите край басейна, бяхме готови за столичния нощен живот.
Първата вечер посетихме Cloud47 - руфтоп, разположен на 47-я етаж в центъра на Банкок. Тук високите сгради са в изобилие, както и баровете с чудесни гледки, но имайки предвид дъжда, който освежи града по време на вечеря, решихме за по-сигурно да се спрем на заведение с покрив. А той по никакъв начин не ни лиши от страхотните гледки от високо!
Нощният живот в Банкок приключва сравнително рано - повечето заведения затварят в 1 или в 2 ч. сутринта. В случая, за нас бе добре дошло, тъй като искахме да станем рано и да прекараме повече време, разглеждайки града. Да ама не. След като веднъж излязохме от хотела срещнахме хаоса, който цареше по улиците. Не ни допуснаха да влезем в Кралския Дворец, тъй като не бяхме облечени подобаващо. На главния вход един мъж ни се развика “Без секси облекло!”, тъй като бяхме по къси панталонки и понтици - беше адкси горещо и влажно. След това се опитахме да вземем тук-тук до плаващия пазар, който искахме да посетим, но не можахме да се спазарим. И изведнъж един сипматичен мъж в леко напреднала възраст, с малко зъби и идентификационен таг “Туристическа информация” се приближи до нас и предложи да ни помогне - бяхме две девойки, заобиколени от множество тук-тукаджии, пазарящи се за най-добра цена. Беше идеалният “спасител”, който обаче в замяна се опита да ни продаде екскурзия до друг плаващ пазар, обяснявайки ни че този, който ние искахме първоначално да посетим, е затворен в неделя. В действителност се оказа, че функционира само през уикенда. О, дори ни предложи специална отстъпка, тъй като неделя е “Денят на Буда”. В крайна сметка не посетихме нито един плаващ пазар в Тайланд. Бърза промяна на плана - успяхме да избягаме от всички тук-тукаджии и продавачи на изживявания, и се скрихме в храма срещу Кралския Дворец. Буквално само на няколко крачки от туристическата олелия, тук никой не ни крещеше, никой не ни продаваше нищо и успяхме да видим “на живо” как местните в действителност почитат Буда.
След като напуснахме храма (и се отдалечихме още повече от дънданията около Кралския Дворец) най-накрая успяхме да хванем такси, което ни отдеве до друг уикенд пазар. Не си спомням името му и честно казано мисля, че е за добро. Беше огромен. Помещаваше се в няколко огромни шатри, без в действителност да съществува каквото и да било разделение на стоките. Така в един момент бяхме до щанд за тениски, а в следващия минавахме директно между масите на ресторант и се озовавахме насред щанд за обувки. И от всеки ъгъл някой се опитваше да продаде нещо - я фалшиви дизайнерски дрехи, я Ролекс… Беше изключително хаотично и уникално изживяване, изпълнено с безброй аромати (не всички от тях приятни), толкова типични за Азия.
Следващата ни спирка беше търговският център MBK. На пръв поглед изглеждаше като нормален мол, но с една удивителна характеристика - можехме да се пазарим на воля! И беше климатизиран. О, също така разполагаше и с Burger King, което в тези географски ширини е синоним на щастие.
След като вечеряхме късно в хотела и дъждът този път не ни позволи да излезем, установихме че в Тайланд съществува доста стриктен закон относно продажбата на алкохол в магазините. Искахме да си закупим бутилка вино и да пием по чаша на балкона, наслаждавайки се на дъжда, но тъй като беше вече след полунощ нямахме тази възможност - очевидно продажбата на алкохолни напитки извън интервалите между 10-12 ч и 22-24 ч е забранена. А всички заведения в района вече бяха затворили.
Поне последният ни ден в Банкок премина плавно, много приятно и ползвотворно. След бърза закуска се отправихме пеша към Кралския Дворец. По пътя си срещнахме игриви катерички…
Посетихме Храмът на Зората - Wat Arun…
Минахме покрай Гигантската Люлка - висока 21 м тя е един от най-забележителните религиозни символи на Банкок.
Строежът на Кралския Дворец е започнал през 1782 г по време на Крал Рама I, основателят на династията Чакри, с цел да се превърне в кралска резиденция. Оттогава насам е най-важният архитектурен символ на Тайланд. До 1925 г Кралският Дворец е използван значително като кралска резиденция, а днес - само за церемониални служби. Поради тази причина “секси” облеклото (както ни се развикаха предишния ден) не е позволено и посетителите трябва да бъдат облечени подобаващо. В никакъв случай не говорим за официални тоалети и бални рокли, но според местните обичаи коленете и раменете трябва да не са на показ. И днес вече бяхме подготвени. Освен дългите летни рокли си носехме и по една тениска, която да облечем на входа. Със сигурност не беше най-стилният тоалет, но се оказа доста функционален, имайки предвид жегата и високата влажност.
От всичките три зони на Кралския Дворец, само две са достъпни за посетителите: Външният двор, където се са сервизните помещения, обществените сгради и Храмът на Смарагдовия Буда…
И Централният двор, където се намират най-важните жилищни и държавни сгради.
Вътрешният двор е запазен изключително и само за краля, кралицата и съпругите му.
След още дъжд и бърза вечеря беше време да се възползваме максимално от последната ни нощ в Банкок. Началото й беше обещаващо - директно от хотела се качихме на корабчето, което стига до пазара Азиатик (близо до Кралския Дворец), за да посетим лейдибой кабаре в Калипсо. По пътя видяхме и 46-метровата златна, легнала статуя на Буда в храма Wat Pho, построена през 1832 г.
Залата Калипсо не е особено голяма - с капацитет от около 400 души, което от една страна е приятно, тъй като успях да видя израженията на Катои-танцьорите (лейдибой). От друга страна явно беше прекалено малка, тъй като на моменти се улавяха някои неперфектни детайли - като например провисналата струна на бас китарата, на която уж един от танцьорите свиреше. Та, да - определено беше плейбек спектакъл, което предполагам беше очаквано, имайки предвид цената, която на всичко отгоре ключваше и напитка. Но за сметка на това беше доста интересен спектакъл, който си заслужава да се види. Все пак Катои са много силно свързани с цялостната култура в Тайланд - местните вярват, че те носят късмет и е особена чест в семейството да има поне един лейдибой.
След като спектакълът приключи всички танцьори се събраха в лобито на залата, където зрителите можем да се снимаме с тях… И да им дадем бакшиш!?! Една от тях дори си позволи да бръкне директно в портмонето на една девойка и да си избере сама банкнотите.
Виждате ли какво държат в ръцете си тези дами?
Излязохме от Калипсо на бегом, почти преследвани от танцьорите, очакващи бакшиш, за да се озовем в лудо-търчащ и взимащ завоите на ръчна тук-тук (ако тези машинки изобщо имат ръчна спирачка). Със сигурност това бе едно от най-лудото возене в живота ми. Пристигнахме до кулата Лебуа хванати за ръчичка - никоя от нас не изостана на някой завой, което все пак беше от голямо значение, имайки предвид, че бяхме само две. Горе, на върха ни очакваше Sky Bar руфтоп - барът от “Последният ергенски запой 2”. Не пропускайте да опитате коктейлът “ханговертини” - питието, специално създадено за филма. Може да е леко препълнено и пълно с туристи, опитващи се да пресъздадат известни кадри от филма, но посещението тук си заслужава.
С или без ханговертини в ръка, там горе две европейски момичета отпиваха от този непознат и различен свят, който там долу изглеждаше цветен, жив и дори някак мечтан и вълшебен.
И разбира се, че бяхме последните да напуснат заведението, когато затвори. Каква изненада! Първоначално, когато барът затвори бяхме любезно поканени да се преместим и ние мирно и кротко си взехме питиетата в ръка и продължихме на се любуваме на гледката към реката Чао Прая, обръщайки гръб на еуфорията, царяща в известния бар. Когато обаче следващия път погледнахме назад, цялата охрана на заведението (всичките облечени в черно) ни бяха заобиколили в кръг. Нямаше никой друг наоколо.
Капкункá, Банкок!
Първоначално не беше много приятелски настроен към нас, но в последствие отвори обятията си и ни прегърна, както никой друг в Азия!
#Bangkok #Thailand #Buddha #GrandPalace #WatArun #TempleofDawn #WatPho #GiantSwing #ChaoPhraya #Asia #Asiatique #Calypso #Cloud47 #SkyBar #Hangover #hangovertini #tuktuk #Тайланд #Банкок #приключенияпоженски #женскопътуване #поженски #ЧаоПрая #Пукет #КралскиДворецБанкок #плаващпазарБанкок #ДенятнаБуда #ХрамътнаЗоратаБанкок #ГигантскатаЛюлкаБанкок #АзиатикБанкок #Калипсо #КабареКалипсоБанкок #лейдибой #лейдибойкабаре #Последниятергенскизапой2
Comments